Публикация: 05.12.2022
Творческа концепция и фотография: Росина Пенчева
Текст: Мария Бончева
Негови творби са излагани в Париж (Лувъра), в Токио и на ред други изложения и състезания по света.
Носител на титлата „уста“ или „баш майстор“.
Иноватор както в художествената украса на медните съдове, така и в оптимизацията на инструментариума.
Медникарството или бакърджийството е един от най-древните занаяти по нашите земи – траките са били умели майстори на обработката на благородни метали, в това число и на мед. Поради своята висока приложимост в ежедневието продължава да се развива през Първото и Второто българско царство, не спира и по време на османското робство. От мед са се изработвали повечето домакински съдове: менци, котли, казани, тенджери, тасове, купи, тави, синии, тигани, кипчета, чашки, ибрици, кани, черковни купи, купели, подноси, мангали, лъжици и др.
Сред множеството утвърдени медникарски центрове в страната до Освобождението са Стара Загора, Велико Търново, Казанлък, Троян, Асеновград и др. Своя най-голям разцвет занаятът достига през XIX в. Медникарството претърпява явен упадък след Първата световна война, когато започва масов внос на значително по-евтини изделия, а впоследствие и производство на алуминиеви, емайлирани и други съдове. Днес занаятът е загубил стопанското си значение освен до известна степен в производството на казани за ракия, кафеници и изделия с художествена стойност. Причините са основно високата цена на изходните суровини, дългото време за изработка, както и нуждата от периодично калайдисване за употреба в домакинството.
Изрезки от медни листове
Медникарски изделия на Петър Паунов
Детайл от купа (обърната наобратно)
Детайл от кана
Детайл от дръжка на кана с капаче
Чаша и кана с капаче
Фруктиера
Действащ казан за ракия, Габрово
Детайл от поднос
Още от древността медникарските изделия съчетават в себе си практическото приложение в ежедневието с художествения елемент на украсата. Именно в нейната изработка майсторът демонстрира не само своето въображение, но и богатството на техники, които владее като плоско и релефно изковаване, ажурно изрязване, разяждане с киселина, гравиране с калем и др., но същевременно и художествена стойност. Днес посветени в тайните и тънкостите на медникарството у нас са малцина, а активно практикуващите се броят на пръстите на двете ръце.
Със своите 73 години и дух, ум и творчески заряд на младеж майстор уста Петър Паунов, родом от свищовското село Вардим, е един от корифеите на занаята у нас. Той е от тези рядко надарени хора, притежаващи едновременно точна инженерна мисъл и художествена дарба. Майстор Паунов се отличава с особени умения още в първото си професионално поприще – шлосер-матричар. При завършването на механотехникума в Габрово той е един от тримата випускници, на които дават 5-и професионален разряд вместо обичайния 4-ти. Следват 14 години стаж в електротелферния завод в Габрово, където отново изпъква с майсторство сред колегите си. Там усвоява работата с всички видове металорежещи инструменти, благодарение на което впоследствие въвежда подобрения в инструментариума на медникарството.
Моят ученик от Русе Венци ми вика: „Майсторе, няма ли да се спреш? Вече си на 73 години! Ние тамън да те стигнем и ти пак хвръкнеш нагоре.”
Шаблони от медно фолио за декоративни фигурки. Писледващ етан е изчукване на релеф.
Изрязана от медено лист форма на лозово листо за аплицакия – същият модел като този, който Паунов нарисувал пред комисията в музей „Етър“. Последващ етап е гравиране.
Снимки от архивен фотоалбум на Паунов, показващи колегите. му в бакърджийската работилница и майсторите в музей „Етър“, 80-те на XX век
В Бакърджийската работилница на музей „Етър“ (2022 г.) с две от изделията си, които са част от настоящата експозиция на занаята
Пред Бакърджийската работилница на Занаятчийската чаршия в музей „Етър“ (2022), където Паунов е работил от 1980 до 1994 г.
През 1980 г. случайността го отвежда до занаята: в една почивка скицирал рицар от паното, което скулпторът Иван Донков, син на основателя на музей „Етър“, правил в завода. Художникът забелязал таланта на момчето и му заръчал да иде в „Етър“-а, където тъкмо търсели чираци медникари. Паунов така и направил. По друга ирония на съдбата самият Лазар Донков бил при стария майстор бай Стефан (Стефан Йонков Вълев) в бакърджийската работилница, когато на прага се появил младежът да търси призванието си. Без да познава присъстващите, обяснил кой и защо го праща. Помолили го да нарисува нещо – набързо скицирал с молива лозово листо. Попитали го дали би могъл и да го гравира. „Само да ми дадете калем“ – отвърнал Петър Паунов и с техническата си грамотност спечелил мястото на чирак при бай Стефан.
И в този етап от обучението си Петър Паунов се отличава със схватливост и умения – само след шест месеца вече бил калфа, а след година защитил и майсторското си свидетелство вместо след обичайните три години обучение.
Докато работих при шейха в Персийския залив, обучих и други българи. Двама се отделиха в собствена работилница. Аз се радвах – да имам конкуренция, стимул и разнообразие.
Огради – архивен фотоалбум със снимки от работата на Паунов в Персийския залив
Стол, интерпретация от инструменти
Парапети на стълбище от ковано желязо и апликация от месинг, Катар
Остава 14 години в музей „Етър“ до 1994 г. Тогава заминава за 5 години в Персийския залив по покана на местен шейх да работи за него основно ковано желязо – с което майсторът работи от 16-годишен. На място Паунов оборудва изцяло цех за ковано желязо, обучава 80 души от различни националности – българи, араби, филипинци, индонезийци и др., в леярство, ковано желязо, запояване, позлата и др., измисля и чертае идейните проекти за всевъзможни интериорни елементи – врати, парапети, полилеи, спални, маси, столове, врати и т.н.
След завръщането си през 2000 г. продължава своята дейност като медникар, вече самостоятелно като занаятчия, регистриран към Задругата на майсторите. Изработва традиционни за занаята предмети – от менци до казани за ракия, авторски изделия с висока художествена стойност, реплики на тракийски съкровища.
Kомбинирана мухлия (вид наковалня с различни профили в медникарството)
Инструменти за изравняване на дъна
Модифицирани или изработени изцяло от майстор Паунов инструменти, за да отговарят на персоналните му нужди в занаята
„Всяка сутрин си гледам на кафе – така развивам още повече въображението си“
Скици на майстора – подготвителен етап за изработка на медни съдове
Сравнение между завършена релефна фигура на цвете и нейна заготовка
Инструменти за декорация чрез щамповане или както майстора ги нарича – „чиканки за украси“
Купа тип ананас, изработена чрез огъване и изчукване на един единствен меден лист (без рязане)
Ръчно релефно изчукване, процес от декориране на медно изделие
Етап от процес по патинирана – химическо състаряване и консервация на медта
Петър Паунов за приемствеността в занаята:
Голям късмет е човек да попадне на добър майстор да го учи. Моят майстор беше обучил шестима. Аз съм обучил 15 души, но вече само двама от тях практикуват.
Докато работих при шейха в Персийския залив, обучих и други българи. Двама се отделиха в собствена работилница. Аз се радвах – да имам конкуренция, стимул и разнообразие.
Малкият ми син още 6-годишен правеше заварки в работилницата. И двамата си сина съм обучил, но имат други професии сега.
Менчета, намазани с винервайс (бял варовиков прах), памуци за разнасяне на калай и телена четка за предварително почистване на съдовете – етап от процес по калайдисване. Тази процедура прави медните съдове годни за храна като предотвратява отделяне на вреден за здравето меден окис.
Нанасяне на калай (който е под формата на пръчка) върху нагрят меден лист. В последващ етап се разнася равномерно с помощта на памук.
Химическа реакция – обгаряне на меден окис с поръсване на нишадър (амониев хлорид), етап от процеса по калайдисване
Бракувани изделия, заготовки, резерви
Горна част на чаша в етап на заготовка, от „шкафа с резервите“
Стар медник, продънен от употреба. Съдът е изработен от Паунов през 80-те. Днес е отново в работилницата му – за ремонт. Поправката и реставрацията на съдове е по-сложна дейност от направата на нови такива, затова е белег на високи майсторски умения.
Търсете допълнение към историята Ръчно сътворено от Петър Паунов на страниците на декемврийския брой на Списание 8
ПРОЕКТ
Ръчно сътворено. Фотографски дневник (2022)
ИДЕЯ И ФОТОГРАФИЯ
Росина Пенчева
ТЕКСТ
Мария Бончева
КОНСУЛТАЦИЯ ЗАНАЯТИ
Росица Бинева
ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН
Костадин Кокаланов
ПРЕВОД
Даниела Константинова
КОМУНИКАЦИИ
Мая Иванова
ПРОДУКЦИЯ
ПАРТНЬОРСТВО
СЪФИНАНСИРАНЕ
Програма Култура 2022, Община Габрово
СПЕЦИАЛНА ПОДКРЕПА
Добрин Кашавелов
Калин Руйчев
Любомира Костова
Калоян Николов
