Ръчно сътворено. Фотографски дневник

Артизаните: кои са те, какво ги вдъхновява, какво умеят и как виждат своята мисия днес? Фотографски дневник, който оставя визуална следа за едно пътуване в дълбините на занаятчийската орис, като създава портрети на изкусни майстори, илюстрира техния творчески процес и показва изяществото на техните изделия.

Ръчно сътворено от Христо Тоцев

Фотографски дневник

Публикация: 01.11.2022

Творческа концепция и фотография: Росина Пенчева

Текст: Мария Бончева

English

Възражда и популяризира сухата каменна зидария чрез уменията си, представяне на занаята пред по-широка публика и предаване на знания в групови обучения.

Учредител на Българска асоциация по суха каменна зидария.

Единственият сертифициран майстор на суха каменна зидария у нас.

Вписан в международната листа на занаятчии Хомо Фабер.

Изкуството на сухата каменна зидария се отнася до умението и таланта за изграждане на каменни елементи и структури чрез подреждане на камъни един върху друг, без помощта на спойващи материали като земя, хоросан или цимент и пясък. Градежите от суха каменна зидария разчитат изцяло на уменията на майсторите и на силите на гравитацията и съпротивлението на триене. Това е един от най-старите, най-трудните и същевременно забравени занаяти у нас, а до голяма степен и в световен мащаб. Предшественик на дюлгерството и каменоделството, занаятът е намирал приложение при изграждането на оградни зидове, подпорни стени, плочници, калдъръдми, мостове и др.

Всеки градеж от суха каменна зидария е уникален, не може да се копира

Образци на суха каменна зидария, дело на Христо Тоцев

През 2018 г. занаятът е вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. В България неповторими образци на това изкуство са се съхранили от времето на траките и техните мегалитни строежи и светилища. През Възраждането сухата каменна зидария се е практикувала в повечето планински и полупланински райони, Стара планина, Родопи, Рила. За съжаление трудоемкият и изискващ много познания, физическа сила, издръжливост, търпение и стратегическо мислене занаят остава на заден план в надпреварата с далеч по-лесния за употреба цимент. Индустриализацията променя и възпира развитието на сухата каменна зидария у нас, преди да е успяла да се разгърне до своя пълен потенциал. Прекъсва се и приемствеността между учител и ученик и ред знания остават записани само в градежите на възрожденските майстори, устояли на проверката на времето.

И все пак през последните години занаятът бележи своето възраждане, макар, поне за сега, в лицето на един човек – 39-годишният Христо Тоцев от Габрово. Измежду малкото практикуващи занаята, той е първият и единствен майстор в България, който притежава международно призната квалификация по суха каменна зидария. Изпитите за второ и трето майсторско ниво Христо полага съответно през 2016 г. и 2017 г. към Асоциацията по суха каменна зидария на Великобритания – държавата с най-много традиция и опит в този занаят. Предстои му да защити и последната четвърта най-висока степен на професионална експертиза.

Страстта му към работата с камък се заражда още докато следва история и специализира Културно историческо наследство във Великотърновския университет. През 2006 г. започва да работи по реставрацията на възрожденски къщи с опитни търновски майстори, съхранили стари знания за градежа с естествени материали. Христо усвоява от тях умения за работа с дърво, кал, камък и от 2010 г. започва да поема и самостоятелни обекти. С времето решава да специализира изцяло в сухата каменна зидария – като най-естетична за неговия вкус, най-предизвикателна от гледна точка на майсторски умения, изключително устойчива на времето, с минимален отпечатък върху околната среда и с огромен творчески потенциал за изследване и усъвършенстване. Започва да се самообучава до момента, когато решава да сертифицира своите умения, съчетавайки наученото в практиката с опита на най-старата школа в света във Великобритания.

Надгражда знания чрез участие в международни конференции и семинари, проучване на различни стилове и приложения, и е в непрекъснат контакт с организации и майстори от Великобритания, САЩ, Франция и др.

„Всеки камък има своето място – имам достатъчно опит и мога да зидам с всякакъв камък“

Работилницата е на открито и възможността за работа е зависима от метеорологичните условия.

„Половината работа е гледане – търсиш точния камък, който ти трябва. Винаги трябва да мислиш поне 6-7 хода напред.“

„Сухата каменна зидария прилича на 3D игра, пъзел или тетрис. Влизаш в играта и всичко останало изчезва.“

„Заключването“ на камъните прави зида здрав.

„Майсторите на суха каменна зидария по света са задружни, подкрепят се един друг и споделят знанията си, защото всеки знае колко много усилия се влагат в сухата каменна зидария“

През последните няколко години Христо, неотлъчно подкрепян от приятелката му Стефания, извежда забравения занаят на ново за страната ни ниво. Мисията на младия майстор надхвърля многократно възстановяването на разрушени и полуразрушени зидове и подпорни стени от времето на нашите прадядовци. Стреми се да предава занаята, да намира съмишленици, да се създаде разбиране за сухата каменна зидария, да се наложи стандарт на качество. Затова учредява Българска асоциация по суха каменна зидария, периодично изнася лекции пред студенти и архитекти, а от тази година провежда и тридневни обучения в групи до 10 души. Същевременно с усъвършенстване на уменията си Христо открива все повече творческия и дори терапевтичния потенциал на своя занаят – като част от природосъобразни, устойчиви ландшафтни решения на градини и паркове, изцяло в контекста на изкуството като инсталации в галерии или на открито, като способ за връщане на претоварените градски хора към себе си и природата.