Ръчно сътворено от Гец

Фотографски дневник

Публикация: 05.01.2023

Творческа концепция и фотография: Росина Пенчева

Текст: Мария Бончева

English

Първият, който се занимава професионално с изработка на класически двуделни лули от бриар у нас.

Съосновател на „Български клуб на лулите“, регистриран през 2019 г.

Вписан в международната листа на занаятчии Хомо Фабер.

Луларството в Европа се заражда с идването на тютюна от Америка, най-напред през английския кралски двор, а оттам – към скандинавските страни, Нидерландия, Дания и останалата част на Западна и Централна Европа. Повратна точка в луларството бележи неволното откриване на дървесината на ствола на храстовидното дърво от семейството на брястовете бриар (лат. Erica Arborea). Растящ по недостъпни и сухи места по крайбрежието на Средиземноморието, дървесният вид образува удебелена крушовидна гугла в основата на ствола, чиято функция е да съхранява вода, нужна за оцеляването на растението в сухите периоди. Поради своята здравина и капилярна структура, както и поради красивите естествени шарки на дървесината тя бързо се налага като основен материал за производството на съвременни двуделни лули: не изгаря лесно при пушене, няма специфичен аромат, който да променя този на тютюна, капилярната структура улавя образуващия се по време на пушене конденз и след това го отдава. И най-вече далеч по-здрав и по-достъпен от основната до този момент суровина за направа на лули – белия, крехък силикат, познат като морска пяна или мершаум, чиито единствени експлоатирани находища са на територията на Турция.

Авторски дизайни на Гец, сред които прототипи за международни клубове на лули, юбилейна лула по случай 15 години в бранша (вдясно, по средата), лула по проект на дъщеря му – дизайн и рисунки-инкрустации (долу вляво) и др.

Авторска изложба, Brave Creation, София, септември 2022

Самостоятелна изложба, Brave Creation, София, септември 2022

Класически канадски модел с рустикален финиш, самостоятелна изложба, Brave Creation, София, септември 2022

Самостоятелна изложба, Brave Creation, София, септември 2022

Проект от две лули, създадени за колегата и приятел на Гец – гравьорът Антон Маринов и неговата съпруга. Декоративният пръстен на шийката на мундщука, е изработен от сребърен пръстен и слонова кост. Моделите са красноречив пример за комбинация на гладък и песъкоструен финиш.

Докато в голяма част от Европа занаятът набира скорост, България е все още под Османско владичество. На територията ни се изработват керамични и бронзови лули по османски образец, но занаятът е съсредоточен изцяло в гилдия, в която не се допускат българи дори като чираци, разказва Георги Тодоров-Гец. Луларството не се развива и след Освобождението. По време на комунизма започва внос на нискокачествени лули от чешка държаxвна фабрика в рамките на СИВ (Съвета за икономическа взаимопомощ) и занаятът така и не намира местна почва.

Най-предизвикателният и специален проект в практиката на Гец е за клиент – водолазен гмуркач (дайвър). Лулата е прототип на емблематичната нормобарическа тежко-водолазна каска модел Mark V. Подготовката за изработка на тази лула отнема на Гец близо два месеца, в които той прави проучване, скици и подбира подходящи части – елементи от часовникови механизми, части от водопроводни кранове, месингови изработки и други „чъркаляци“. Функциониращата лула съдържа общо над 100 части.

Резервни части на лула – прототип на емблематичната нормобарическа тежко-водолазна каска модел Mark V, изработена от Гец през 2018

Лула – прототип на емблематичната нормобарическа тежко-водолазна каска модел Mark V, изработена от Гец през 2018

„В изработката на лули най-добре се съчетават уменията, естетическите виждания, авторските ми търсения.“ споделя Гец

Докато през 1999 г. Георги Тодоров-Гец не решава да се завърне отново в Сопот след 5 години, прекарани в Прага. Пред завършилия промишлен дизайн първоначално в казанлъшката художествена гимназия, а след това и в Националната художествена академия в София млад семеен мъж стоял естественият въпрос с какво да се занимава обратно в родината. До този момент имал разнообразен опит – от изработка на сребърна бижутерия, през графичен дизайн до продажбата на билети за класически концерти, предрешен в одеждите на Моцарт в чешката столица. Идеята за внедряване на новия занаят в България дошла първоначално от тъста му. Гец така или иначе имал влечение към лулите – първата си закупил още в гимназията от чисто любопитство, а и в Чехия има традиция в този занаят и възможност да се почерпят знания и да се набави нужният инструментариум.

Процес от създаването на две лули, предназначени за гравьора Антон Маринов и неговата съпруга. Декоративният пръстен на шийката на мундщука, е изработен от сребърен пръстен и слонова кост. Завършените лули могат да бъдат видяни в цветен кадър, по-горе в страницата.

Георги Тодоров-Гец проучва най-добрите специализирани магазини в чешката столица и късметът на начинаещия не му изневерява. Прекрачвайки прага на магазина на Карел Хингър – Краля на лулите, собственикът тъкмо давал интервю пред местен журналист и Гец получил наготово отговорите на въпросите, с които бил отишъл. Зареден с този първоначален ентусиазъм и с наръчник по луларство на чешки, малко, но все пак достатъчни за завършването на една лула инструменти и с нужните заготовки за начинаещи, Гец изработил първата си лула още в Чехия.

„Донякъде съм самоук, макар че имам образование. И технически, и художествено бях подготвен.“

Миниатюрните фрезери са част от инструментариума на Гец

Многостенна лула с извивка като на рог в процес на междинно байцване. Целта на този етап от изработката е да се засили контраста на шарката на самата дървесина.

Завършени лули и такива в процес заедно с дървени блокове бриар и скици на Гец

Етап от идеен проект на Гец – интерпретация на т. нар. модел джобна лула, при която мундщука се завърта към главата и това я прави компактна

Щемпели – вид метални печати, с които Гец маркира изработените лули и така ги „подписва“ за авторство

Лули с т.нар. втора камера за охлаждане (reverse calabash)

Отвор на втората камера за охлаждане (reverse calabash)

„Още като дете изработвах моделчета на колички, самолетчета от дърво. Това ме доведе и до Художествената гимназия в Казанлък.“

Опиляване на мундщук, за да стане плосък.

„Нямам пряк учител. Десетина години след началото работих активно с чешки майстор, но беше по-скоро като партньорство и обмен, защото вече бях набрал скорост.“

Оттогава са минали 23 години. На практика самоукият майстор вече има стотици блокчета бриар минали през ръцете му. Класически форми с отлична симетрия, авторски модели, поръчкови уникати, клубни лули – всички произведения на майстора се отличават с отлично познаване на материалите, техническа грамотност и авторски почерк. За дървените глави на лулите майстор Гец използва гладка полирана техника, песъкоструен финиш и рустика, самостоятелно или в комбинация, според спецификата на дървения материал и формата на лулата. За мундщука и сглобките използва класически полимери и акрили, инкрустации от сребро, кост, смоли. Изделията му са познати на българския пазар, на който, по думите на луларя, има раздвижване в последните години, но и на международния пазар. Участва в международни благотворителни пленери, в изложения, изработва клубни лули за чуждестранни клубове, а последната година и клубна лула за регистрирания през 2019 г. „Български клуб на лулите“. В момента в страната ни има още четирима майстори на новопрохождащия занаят.