Rosina Pencheva - Ръчно сътворено. Фотографски дневник

Публикация: 07.10.2022

Творческа концепция и фотография: Росина Пенчева

Текст: Мария Бончева

Христо Тоцев (39 г., от Габрово) – майстор на суха каменна зидария

Вещи майстори на редки занаяти

В контекста на все по-дигитализираното ежедневие въпросът за съхранението и бъдещето на ръчния труд като устойчив начин на препитание и част от културното богатство на един народ става все по-актуален. Затова „Ръчно сътворено“ насочва фокуса към майстори-занаятчии, избрали да се посветят на професии, които се практикуват от единици у нас, а в някои случаи и по света. Под формата на фотографски дневник, съпътстван от текст за всеки майстор и неговия занаят, „Ръчно сътворено“ представя шест документални фотографски серии на едни от най-редките занаяти у нас. Кадрите запознават с лицето зад занаята, с работната му среда, специфичния инструментариум, творческия му процес и някои от завършените изделия. Целта и мисията на „Ръчно сътворено“ е не само да даде повече общественост на тези редки професии, но и да припомни нуждата от съхранение и развитие на типичните за страната ни занаяти. Със своята висока художествена и майсторска стойност изделията на ръчния труд са част от националното ни богатство и идентичност и са своеобразни „визитни картички“ пред останалата част от света.

Зад обектива

Двигател и идеолог на „Ръчно сътворено“ е Росина Пенчева – визуален артист, чиято мисия е да насочва фокуса към културното ни наследство, неговата стойност и опазване чрез изразните средства на фотографията. Професионалният ѝ опит със заснемането на занаяти и творчески процеси започва още през 2013 г. Над четири години работи като музеен фотограф на РЕМО „Етър“, от където наследява работата си като посланик на международната мрежа за творци в областта на занаятите „Хомо Фабер“ към фондация „Микеланджело“.

Петър Паунов (73 г.) – майстор-медникар, в работилницата си в Габрово

Дарби и умения

„Ръчно сътворено“ представя шест занаята, избрани въз основа на историческа справка и анализ на актуалната ситуация. Всеки един занаят се упражнява на високо професионално ниво от не повече от 10 души в страната. При подбора на шестимата майстори Росина Пенчева се води от единайсетте критерия за върхово постижение, които Алберто Кавали, изпълнителен директор на фондация „Микеланджело“, определя: „автентичност, иновация, интерпретация, компетентност, креативност, майсторство, обучение, оригиналност, талант, територия и традиция.” (Cavalli, 2018).

Майсторите, заснети през 2022, които „Ръчно сътворено“ представя, са:

Христо Тоцев – 39 г., Габрово, майстор на суха каменна зидария

Петър Паунов – 73 г., Габрово, майстор-медникар

Георги Тодоров-Гец – 51 г., Сопот, майстор-лулар

Христо Маринов – 67 г., Габрово, майстор-мутафчия

Стопан – 31 г., София, майстор-книговезец

Деян Денчев – 49 г., Разград, майстор-лютиер на гъдулки

Предене (изтегляне или източване от на тънка непрекъсната нишка) на козина, етап от производството на мутафчийски изделия

Послание за приемственост

Представените шестима майстори са от различни възрасти – от 31 г. до 73 г., и до един са отворени да обучават други в своя занаят. Именно приемствеността между поколенията е ключовият камък не само за запазване на традициите, но и за възпитаване на отношение към ръчния труд у младите хора. А с това и благоприятна, защо не и устойчива пазарна среда, в която ръчно-художественият труд има своето заслужено място.

Инструментариум на занаята суха каменна зидария

Процес от занаята медникарство (бакърджийство)

Инструменти за книговезане

Лула в процес на изработка

Деян Денчев (49 г.) – майстор-лютиер на гъдулки, в работилницата си в Разград

Майстори на занаята

Всичките шестима майстори изпълняват условията за автентичност, компетентност, майсторство (притежават майсторски свидетелства), талант, обучение. По-голямата част са изцяло или почти изцяло самоуки в занаята си, но имат друго професионално или университетско образование. Само двамата най-възрастни, на 67 г. и 73 г., са минали традиционния метод на обучение „чирак-калфа-майстор“, като и двамата преди това имат средно техническо образование. Четирима са предали или предават своя занаят, като най-възрастният майстор Петър Паунов е обучил 15 души. Почти всички са въвели или се стремят да въвеждат иновации в инструментариума и/или самите изделия. В критерия за традиция най-ярко се отличава мутафчията Христо Маринов – неговият занаят на практика няма търговска стойност, с малки изключения, и се съхранява в мутафчийската работилница на РЕМО „Етър“. В графата за териториалност се отличават гъдуларството, което е строго специфично за страната ни (и за някои части на западните ни съседки), и луларството, зародило се у нас през последните 20-25 години, стъпвайки върху традициите на занаята в останалата част на Европа.

Скици и завършени лули на Гец

Възход и падение на занаятите

Българското занаятчийство достига своя възход през Възраждането като резултат от натрупания до тогава майсторски опит и приемственост. Преди индустриализацията традиционните занаяти и домашните занимания са осигурявали нужните за домакинството и бита предмети, като практичното и художествено-естетичното (в по-далечното минало обредно-ритуално) не са били разделяни.

След Освобождението занаятите започват да западат, някои съвсем изчезват, изместени от продуктите на промишлеността. Процесът се задълбочава и през 70-е години на XX век се налага сливането на традиционните, тези с практична приложимост, с художествените, които имат основно художествено и символично приложение, като мярка за опазването им.

Майсторът Христо Маринов (67 г.) в мутафчийската си работилница в музей „Етър” в Габрово

Занаяти в риск

Списъкът с т.нар. занаяти в риск, при които предаването на традицията или знанието и умението за изработване на съответното изделие е застрашено поради критично малкия брой практикуващи занаятчии, не спира да расте. Докато някои, като тъкачество и грънчарство, преживяват своеобразно възраждане, други все повече отпадат. И все пак надежда има, ако се предприемат навременни действия: според научната експертна литература „рискът е състояние за преодолима катастрофа“ (Кабаков 2015).

Деян Денчев – майстор-лютиер на гъдулки, в работилницата си

Приемственост

Водещи причини за отмирането на дадена дейност са липсата на търсене на изделията ѝ и прекъсването на приемствеността. Наблюдава се интересна зависимост: самоуките и потомствените майстори са обикновено отворени да предават занаята. Потомствените майстори по-скоро изявяват нежелание да обучават дали защото не виждат нужда вече от занаята, или защото искат да запазят уменията в рода, а често няма ответен интерес от новите поколения.

Къделя от козя козина в подготовка за предене

Процес от луларския занаят / работилницата на Гец

Заготовки на книговезеца Стопан

Петър Паунов в процес на изработка на меден съд

Заготовки на медникаря Петър Паунов

„Заключването“ на камъните прави зида здрав

Етап от изработка на гадърлка в работилницата на Деян Денчев

Чепкане на козина, процес от мутафчийството / Христо Маринов в работилницата си

Произведение в процес на изработка от Стопан – артист и майстор-книговезец

Мутафчийският стан на Христо Маринов в работилницата му, намираща се в музей „Етър“

Процес от луларството / работилницата на Гец

Подготвен терен за групово обучение на Христо Тоцев – майстор на суха каменна заидария

Шаблони за лули / работилницата на Гец

Георги Тодоров-Гец (51 г.) – майстор-лулар, от гр. Сопот

В контекста на времето

Духът на времето предразполага към все по-голямо размиване на границите между занаят и изкуство, между личните творчески търсения на майстора и традицията. В експертната литература се приема, че допустимата авторска интерпретация е 50 на сто (Кабаков 2015). По този начин се съхранява традиционното познание и се дава възможност за развитие на занаята.

Стопан (31 г.) – майстор-книговезец от София.

Поглед в бъдещето

Дали има устойчиво бъдеще за редките и въобще за ръчните занаяти? В погледите на шестимата майстори се вижда блясък. Нима биха могли да продължават да се осланят на музата си, ако загубят надежда? В същото време в очите им се четат много въпроси, някои неизказани, но до един породени от перипетите, с които се сблъскват в своя опит. Липсва национална стратегия за опазване, подпомагане, развитие и предаване на занаятите в момент, в който тя е неотложно необходима. Представяйки отблизо майсторите и техните изделия, „Ръчно сътворено“ иска да припомни колко голяма част от това да си човек е всъщност употребата, допираът, съприкосновението с предмети на ръчния труд. Шестте истории от фотографския дневника ни подканят да преосмислим своята нагласа към занаятчийските изделия – като потребители, а защо не и като майстори.

Библиография:

• (Кабаков 2015): Ив. Кабаков и др. Културният потенциал на народните и художествените занаяти. София, 2015.

• (Cavalli, 2018): A. Cavalli. The Master's Touch: Essential Elements of Artisanal

Excellence. Venice, 2018.

Разгледайте индивидуална история за всеки майстор, месечно, от ноември 2022 г. до април 2023 г. на страниците на този уебсайт и в печатното издание на Списание Осем.

ПРОЕКТ

Ръчно сътворено. Фотографски дневник (2022)

ИДЕЯ И ФОТОГРАФИЯ

Росина Пенчева

ТЕКСТ

Мария Бончева

КОНСУЛТАЦИЯ ЗАНАЯТИ

Росица Бинева

ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН

Костадин Кокаланов

ПРЕВОД

Даниела Константинова