Публикация: 07.10.2022
Творческа концепция и фотография: Росина Пенчева
Текст: Мария Бончева
Христо Тоцев (39 г., от Габрово) – майстор на суха каменна зидария
Вещи майстори на редки занаяти
В контекста на все по-дигитализираното ежедневие въпросът за съхранението и бъдещето на ръчния труд като устойчив начин на препитание и част от културното богатство на един народ става все по-актуален. Затова „Ръчно сътворено“ насочва фокуса към майстори-занаятчии, избрали да се посветят на професии, които се практикуват от единици у нас, а в някои случаи и по света. Под формата на фотографски дневник, съпътстван от текст за всеки майстор и неговия занаят, „Ръчно сътворено“ представя шест документални фотографски серии на едни от най-редките занаяти у нас. Кадрите запознават с лицето зад занаята, с работната му среда, специфичния инструментариум, творческия му процес и някои от завършените изделия. Целта и мисията на „Ръчно сътворено“ е не само да даде повече общественост на тези редки професии, но и да припомни нуждата от съхранение и развитие на типичните за страната ни занаяти. Със своята висока художествена и майсторска стойност изделията на ръчния труд са част от националното ни богатство и идентичност и са своеобразни „визитни картички“ пред останалата част от света.
Зад обектива
Двигател и идеолог на „Ръчно сътворено“ е Росина Пенчева – визуален артист, чиято мисия е да насочва фокуса към културното ни наследство, неговата стойност и опазване чрез изразните средства на фотографията. Професионалният ѝ опит със заснемането на занаяти и творчески процеси започва още през 2013 г. Над четири години работи като музеен фотограф на РЕМО „Етър“, от където наследява работата си като посланик на международната мрежа за творци в областта на занаятите „Хомо Фабер“ към фондация „Микеланджело“.
Петър Паунов (73 г.) – майстор-медникар, в работилницата си в Габрово
Дарби и умения
„Ръчно сътворено“ представя шест занаята, избрани въз основа на историческа справка и анализ на актуалната ситуация. Всеки един занаят се упражнява на високо професионално ниво от не повече от 10 души в страната. При подбора на шестимата майстори Росина Пенчева се води от единайсетте критерия за върхово постижение, които Алберто Кавали, изпълнителен директор на фондация „Микеланджело“, определя: „автентичност, иновация, интерпретация, компетентност, креативност, майсторство, обучение, оригиналност, талант, територия и традиция.” (Cavalli, 2018).
Майсторите, заснети през 2022, които „Ръчно сътворено“ представя, са:
Христо Тоцев – 39 г., Габрово, майстор на суха каменна зидария
Петър Паунов – 73 г., Габрово, майстор-медникар
Георги Тодоров-Гец – 51 г., Сопот, майстор-лулар
Христо Маринов – 67 г., Габрово, майстор-мутафчия
Стопан – 31 г., София, майстор-книговезец
Деян Денчев – 49 г., Разград, майстор-лютиер на гъдулки
Предене (изтегляне или източване от на тънка непрекъсната нишка) на козина, етап от производството на мутафчийски изделия
Послание за приемственост
Представените шестима майстори са от различни възрасти – от 31 г. до 73 г., и до един са отворени да обучават други в своя занаят. Именно приемствеността между поколенията е ключовият камък не само за запазване на традициите, но и за възпитаване на отношение към ръчния труд у младите хора. А с това и благоприятна, защо не и устойчива пазарна среда, в която ръчно-художественият труд има своето заслужено място.
Инструментариум на занаята суха каменна зидария
Процес от занаята медникарство (бакърджийство)
Инструменти за книговезане
Лула в процес на изработка
Деян Денчев (49 г.) – майстор-лютиер на гъдулки, в работилницата си в Разград
Майстори на занаята
Всичките шестима майстори изпълняват условията за автентичност, компетентност, майсторство (притежават майсторски свидетелства), талант, обучение. По-голямата част са изцяло или почти изцяло самоуки в занаята си, но имат друго професионално или университетско образование. Само двамата най-възрастни, на 67 г. и 73 г., са минали традиционния метод на обучение „чирак-калфа-майстор“, като и двамата преди това имат средно техническо образование. Четирима са предали или предават своя занаят, като най-възрастният майстор Петър Паунов е обучил 15 души. Почти всички са въвели или се стремят да въвеждат иновации в инструментариума и/или самите изделия. В критерия за традиция най-ярко се отличава мутафчията Христо Маринов – неговият занаят на практика няма търговска стойност, с малки изключения, и се съхранява в мутафчийската работилница на РЕМО „Етър“. В графата за териториалност се отличават гъдуларството, което е строго специфично за страната ни (и за някои части на западните ни съседки), и луларството, зародило се у нас през последните 20-25 години, стъпвайки върху традициите на занаята в останалата част на Европа.
Скици и завършени лули на Гец
Възход и падение на занаятите
Българското занаятчийство достига своя възход през Възраждането като резултат от натрупания до тогава майсторски опит и приемственост. Преди индустриализацията традиционните занаяти и домашните занимания са осигурявали нужните за домакинството и бита предмети, като практичното и художествено-естетичното (в по-далечното минало обредно-ритуално) не са били разделяни.
След Освобождението занаятите започват да западат, някои съвсем изчезват, изместени от продуктите на промишлеността. Процесът се задълбочава и през 70-е години на XX век се налага сливането на традиционните, тези с практична приложимост, с художествените, които имат основно художествено и символично приложение, като мярка за опазването им.
Майсторът Христо Маринов (67 г.) в мутафчийската си работилница в музей „Етър” в Габрово
Занаяти в риск
Списъкът с т.нар. занаяти в риск, при които предаването на традицията или знанието и умението за изработване на съответното изделие е застрашено поради критично малкия брой практикуващи занаятчии, не спира да расте. Докато някои, като тъкачество и грънчарство, преживяват своеобразно възраждане, други все повече отпадат. И все пак надежда има, ако се предприемат навременни действия: според научната експертна литература „рискът е състояние за преодолима катастрофа“ (Кабаков 2015).
Деян Денчев – майстор-лютиер на гъдулки, в работилницата си
Приемственост
Водещи причини за отмирането на дадена дейност са липсата на търсене на изделията ѝ и прекъсването на приемствеността. Наблюдава се интересна зависимост: самоуките и потомствените майстори са обикновено отворени да предават занаята. Потомствените майстори по-скоро изявяват нежелание да обучават дали защото не виждат нужда вече от занаята, или защото искат да запазят уменията в рода, а често няма ответен интерес от новите поколения.
Къделя от козя козина в подготовка за предене
Процес от луларския занаят / работилницата на Гец
Заготовки на книговезеца Стопан
Петър Паунов в процес на изработка на меден съд
Заготовки на медникаря Петър Паунов
„Заключването“ на камъните прави зида здрав
Етап от изработка на гадърлка в работилницата на Деян Денчев
Чепкане на козина, процес от мутафчийството / Христо Маринов в работилницата си
Произведение в процес на изработка от Стопан – артист и майстор-книговезец
Мутафчийският стан на Христо Маринов в работилницата му, намираща се в музей „Етър“
Процес от луларството / работилницата на Гец
Подготвен терен за групово обучение на Христо Тоцев – майстор на суха каменна заидария
Шаблони за лули / работилницата на Гец
Георги Тодоров-Гец (51 г.) – майстор-лулар, от гр. Сопот
В контекста на времето
Духът на времето предразполага към все по-голямо размиване на границите между занаят и изкуство, между личните творчески търсения на майстора и традицията. В експертната литература се приема, че допустимата авторска интерпретация е 50 на сто (Кабаков 2015). По този начин се съхранява традиционното познание и се дава възможност за развитие на занаята.
Стопан (31 г.) – майстор-книговезец от София.
Поглед в бъдещето
Дали има устойчиво бъдеще за редките и въобще за ръчните занаяти? В погледите на шестимата майстори се вижда блясък. Нима биха могли да продължават да се осланят на музата си, ако загубят надежда? В същото време в очите им се четат много въпроси, някои неизказани, но до един породени от перипетите, с които се сблъскват в своя опит. Липсва национална стратегия за опазване, подпомагане, развитие и предаване на занаятите в момент, в който тя е неотложно необходима. Представяйки отблизо майсторите и техните изделия, „Ръчно сътворено“ иска да припомни колко голяма част от това да си човек е всъщност употребата, допираът, съприкосновението с предмети на ръчния труд. Шестте истории от фотографския дневника ни подканят да преосмислим своята нагласа към занаятчийските изделия – като потребители, а защо не и като майстори.
Библиография:
• (Кабаков 2015): Ив. Кабаков и др. Културният потенциал на народните и художествените занаяти. София, 2015.
• (Cavalli, 2018): A. Cavalli. The Master's Touch: Essential Elements of Artisanal
Excellence. Venice, 2018.
Разгледайте индивидуална история за всеки майстор, месечно, от ноември 2022 г. до април 2023 г. на страниците на този уебсайт и в печатното издание на Списание Осем.
ПРОЕКТ
Ръчно сътворено. Фотографски дневник (2022)
ИДЕЯ И ФОТОГРАФИЯ
Росина Пенчева
ТЕКСТ
Мария Бончева
КОНСУЛТАЦИЯ ЗАНАЯТИ
Росица Бинева
Костадин Кокаланов
ПРЕВОД
Даниела Константинова
КОМУНИКАЦИИ
Мая Иванова
ДИГИТАЛНО СЪДЪРЖАНИЕ
Росина Пенчева
Денислава Дикова (асистент)
ПРОДУКЦИЯ
ПАРТНЬОРСТВО
СЪФИНАНСИРАНЕ
Програма Култура 2022, Община Габрово
СПЕЦИАЛНА ПОДКРЕПА
Добрин Кашавелов
Калин Руйчев
Любомира Костова
Калоян Николов
