Ръчно сътворено от Деян Денчев

Фотографски дневник

Публикация: 10.04.2023

Творческа концепция и фотография: Росина Пенчева

Текст: Мария Бончева

English

Изработва своя подобрена версия на класическата българска гъдулка, използвайки традиционни за занаята умения и материали.

Шесткратен носител на първа награда за изработка на гъдулка в надпревара между майстори на народни инструменти.

Директор на музикалната школа „Илия Бърнев“ към читалище „Развитие 1869“ в Разград (от 2016 г. насам.)

Струнно-лъковата гъдулка със своя характерно стържещ, многопластов звук е най-българският народен инструмент. Според някои исторически данни инструментът е дошъл по нашите земи още с аспаруховите българи, а заедно с него – и занаятът по изработката – гъдуларство. Днес този специфичен клон на лютиерството се практикува от не повече от десет истински майстори. В своя исторически път гъдулката остава почти непроменена за разлика от класическите струнно-лъкови инструменти в останалата част на Европа. Едва през 50-те години на XX век за целите на новосформираните с идването на комунизма ансамбли се налагат промени във вида, строя и броя на струните. Характерни за гъдулката са трите основни струни, на които се свири с лъка и подгласниците, които резонират. Именно техният брой се увеличава до 11. Голяма заслуга за развитието както като техника и изпълнение, така и на самия инструмент има гъдуларят концертмайстор, диригент и майстор на гъдулки Атанас Вълчев.

Гъдулки и дървена кутия за гъдулка, ръчно сътворени от Деян Денчев

В наши дни към гъдулката се обръщат все по-малко музиканти, с което намалява и търсенето, съответно и майсторите, които изработват инструмента. Макар да са не повече от десет в момента, те не спират да го развиват и усъвършенстват – всеки по свой уникален начин, отразяващ творческите, музикални и лични търсения на майстора.

– Старите майстори правиха гъдулките изключително от явор. Това вече е много трудно за нас, защото масивите са почти изчерпани

Рендосване на едната от двете половинки (препасване), за да се слепят впоследствие една за друга в резонаторния капак

Към усъвършенстване на инструмента както функционално, така и естетически се стреми и Деян Денчев от Разград – музикант и майстор-лютиер с богат набор от таланти и дълга творческа биография. Може да се каже, че е потомствен гъдулар – дядо му е свирил на гъдулка. От дядо си и баща си наследява и умението за работа с дърво – израсъл е в работилницата и до днес ползва някои от инструментите им. Деян свири на гъдулка от втори клас по инициатива на родителите си, които забелязали музикалната му дарба, а от 2016 г. е директор на музикалната школа, в която някога е започнал. След седми клас продължава образованието си в Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“, следва „Музикална педагогика“ в Шуменския университет и магистратура „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство“ към Варненския свободен университет. Деян свири още на тъпан и клавири, но голямата му любов е гъдулката и решава да я усъвършенства.

През 2015 г., след десетгодишно търсене и експериментиране, първата му завършена гъдулка е факт. През 2016 г. с нея печели първо място на събора на народната памет „Родолюбие“, на който майстори на народни музикални инструменти показват изделията си. През август 2022 г. отново му бе връчена първа награда за шести пореден път.

Дървеният материал, от който се разцепват две симетрични половини за изграждането на резонаторния капак на гъдулката

Нововъведенията, които майсторът прави, са основно в посока звукови характеристики на инструмента. Намалява броя на подгласните струни от 11 на 6, за да няма застъпване на обертоновете, които те издават. Разработва още свой комплект струни за гъдулка, с което улеснява много колегите си, които нямали достъп до качествени струни вече десет години след смъртта на последната майсторка Лиляна Гешевска, споделя гъдуларят-виртуоз Пейо Пеев, който сам свири на гъдулки на разградския лютиер.

Търсене на акустиката – оформяне на дебелината на вътрешната страна на резонаторния капак чрез миниатюрни рендета

В гъдуларството Деян Денчев е донякъде самоук – знания е черпил основно от литература и експерименти, но в търсенията му е помагал и лютиерът на класически инструменти и китари от Русе Иво Войков, когото Денчев с голямо уважение нарича свой учител.

При финалния етап от обработка на дървото се нанасят 50 до 60 слоя спиртно разтворим лак

– Изработил съм и една електрическа гъдулка, но за мен предизвикателството е в акустичния инструмент

Музикантът-занаятчия набляга и на естетичната част на инструментите си – използва висококачествено дърво, като съчетава традиционните за гъдуларството явор, смърч и дива круша с екзотична дървесина като палисандър и абанос; прави инкрустации от седеф и сребро. Изработил е три гъдулки от клен – материал, нехарактерен за гъдуларството, но с добри акустични качества.

За слепяне на частите в лютиерството се използват изключително само естествени материали

Горе – рибен туткал, долу – кожен заешки туткал

Деян Денчев работи с широка гама висококачествен желатин.

Конски косми за изработка на лък за струнен иструмент

Струнник за тамбура, ключе за гъдулка и „магаренце“ за тамбура – и трите елементи са разработка на Деян Денчев

– Има голяма разлика между учител и преподавател. Връзката между учител и ученик е близка, съвсем различна. Моят учител – Иво Войков, освен че ми е дал много знания, ме е изградил и като човек със своята мъдрост и достойнство.

Създал е и дървена кутия – концертен калъф за гъдулка от корен на орех и чимшир с инкрустация на сребро и седеф и затварящ се механизъм с магнити. Има опит и с направата на тамбури – до този момент две на брой. С едната печели първо място за изработка в майсторска надпревара, а на втората свири Камен Донев. Със сегашния си график като директор на музикалната школа, участията с Капанския народен ансамбъл и частните изяви като музикант Деян Денчев успява да изработи до два от ювелирните си инструменти на година.