Публикация: 06.13.2023
Творческа концепция и фотография: Росина Пенчева
Текст: Мария Бончева
Издига книговезкото изкуство до нови предели за България.
Номиниран за първа награда на Шестото международно биенале на църковните изкуства във Велико Търново, 2019 г.
Селектиран от фондация „Микеланджело” за изложението „Хомо Фабер“ във Венеция – най-големия форум за творчество и занаяти в Европа, 2022 г.
Стягане на книгата в преса и подготовка за работа по гърба ѝ.
Книговезането или изкуството да се създаде книга или тефтер от начало до край – от съшиване на колите, през оформянето им в книга, до подвързването и украсяването, е занаят, който от самото начало съчетава занаятчийското майсторство с художественото вдъхновение. За изработката на една книга се използват умения от различни занаяти – текстил и тъкачество, кожарство и обущарство, дърводелство, работа с метал за инкрустация на закопчалки, декоративни орнаменти и скъпоценни камъни по корицата и др. Подвързията и нейното оформление винаги са давали простор за индивидуалните решения на майстора макар и в контекст на самия книжен труд, чиято украса неизменно трябва да е смислово и идейно свързана със съдържанието.
– „Стопан“ е пазителят на дома. Може да е животно, но може и да е някой изтъкнат член на семейството, чиято памет и дела пазят рода. Стопанът за мен е един вид цел. Самото име ме вдъхновява да полагам усилия да бъда добър стопанин на дома, семейството си, живота, професията си.
Заготовки от ръчно-изработена хартия.
Преса за книги
Най-отгоре е работен вариант за шрифта „Словоплет“, базиран на неповторимия ръкописен почерк на Стопан, чията изработка е с подкрепата на българското шрифтовото студио Fontfabric. Шрифтът продължава мисията за разпространяване на българската версия кирилица като дигитален шрифт.
Изложбени книги, изработени с ханджи хартия (традиционна корейска хартия), резултат от резиденцията за артисти-занаятчии „Джинжду“ в Южна Корея, 2021.
Стопан с неговата преса, която спомага за работа по книгите, обрязване на краищата или стягане при съхнене.
Лични тефтери изработени между 2013–2015 г.
Доколко добре е била развита книговезката школа у нас и дали книговезането е традиционно български занаят е въпрос на обстойна научна дискусия. Факт е, че с развитието на книжовните школи у нас и особено от разцвета на книжнината през XIV век естествено се появяват майстори книговезци, оставили и до днес неповторими образци. За най-стария български книжовен паметник със запазена оригинална подвързия се приема Тълковен псалтир от Погодиновата сбирка, датиран от XII век. Запазени са ръкописи с подвързии от дърво и кожа с обков от злато и сребро с инкрустация на скъпоценни камъни.
Подобно на други занаяти у нас, и книговезането не успява да се развие до своя потенциал. Идването на Османската империя слага край на развитието както на българската, така и на Византийската книговезка школа, от която родната заимства и доразвива по свой начин основните техники и правила на занаята.
– Колкото повече се задълбочаваш във Възраждането, толкова по-вдъхновяващо става то. Хората са експериментирали, търсили са себе си и са изработвали невероятни неща. След това са се усетили, че на Запад са по-напред, и са започнали да взаимстват.
Стопан
Въпреки това и по време на робството книговезците, наричани тогава подвързвачи, продължават да работят в отделни книжовни центрове като Рилския манастир, Бачковския манастир, Етрополе. Златарските школи в Софийско, Чипровци, Враца и Бачково оставят уникални образци на обкова.
След Освобождението книговезкият занаят съвсем запада. Наложилите се вече в Западна Европа книгопечатане и книгоиздаване бързо навлизат и изместват ръчния труд. Книговезането се съхранява отчасти в ниши като реставрацията на стари ръкописи, преподврзването и подлепянето на книги.
Статистика за актуалното състояние на занаята и практикуващите го няма. За броя на книговезците можем да съдим по майсторските свидетелства към майсторските задруги, а те въобще не са много, а и не всички практикуващи имат официална тапия за дейността си.
– Основно работя с хартия, кожа, конци и злато
Колекция “Стълпове” - история за изгубени корени и опита да бъдат проследени назад, изложение “Хомо Фабер” , Венеция, 2022 г.
Най-новата работа на Стопан, която все още е в процес на изработка (задна част).
„Жътвеник“ (2020) е малък ръкопис, съдържащ две песни посветени на Слънцето и жътвата. Те са изписани и украсени върху специално направена за целта ръчна хартия и след това подвързани в едно цъфтящо тяло от козя кожа, памук и сребро.
„Жътвеник“ (2020) обединява в себе си почитта към земята и стихиите, към рода и семейството, но и към книжнината и просветата като ценност.
Изложбени книги, резултат от творческата резиденция за артисти-занаятчии „Джинджу“ в Южна Корея, 2021.
– Ако казваш нещата прекалено директно, обиждаш способността на хората да тълкуват, затова обичам символите
Сред съвременните книговезци ярко се отличава творчеството на Калин Даскалов-Стопан. 31-годишният Калин работи през последните години предимно над по-творчески, концептуални идеи, в които сам създава хартията, изписва с писарски почерк и често глаголически символи самите книги със свои истории, шифри, символи, поезия и песни, съшива ги и ги подвързва с участието на родителите си в пищни корици от кожа, позлата, текстил, обков и инкрустация от скъпоценни камъни. „Представям си какво би било, ако приемствеността в българската книговезка традиция не бе прекъсната, и оттам се опитвам да черпя вдъхновение и да надграждам“ – споделя младият майстор, учил „Библиотечно-информационни науки“ в СУ.
Детайли от творба, по която Стопан работи към момента (2023) – декоративни елементи от махагон, сребро и полускъпоценни камъни.
– През 2019 г. привлякох баща си към работата, подтиквайки го да преоткрие бижутерските умения от младините си, a след това и майка ми, която работи с текстил
Картонени шаблони, използвани за изработка на кожени елементи или вътрешни украси върху хартията.
Кожен елемент за корица и негова предварителна скица.
„Търся себе си със своите занимания, но засега не успявам“
Стопан и синът му Камен
„Движа се на ръба между занаятчийство и изкуство“
„Не съм могъл да си позволя учител, а когато най-сетне можех – вече бях тръгнал по собствена пътека“
– Да си самоук означава много проби и грешки
Калин Даскалов е самоук. Започва през 2013 г., когато изработва няколко тефтера за лична употреба, тъй като закупените се разпадали, преди да успее да ги изпише докрай. Воден от желанието да стане истински добър в нещо, започва да чете и експериментира с изработката на книги и направата на преси и други нужни за занаята инструменти. „В началото намерих дигитализирани наръчници на английската книговезка школа от XIX век и работих плътно по тях. Извървях дълъг път, докато се върна отново към нашите майстори от Възраждането“ – споделя Стопан. Постепенно започват поръчки, основно на тефтери. През 2018 г. се явява на изпит за майсторско свидетелство, а след това се разгръщат и по-творческите му търсения, както и участията на международни и родни изложения и състезания, една самостоятелна изложба през 2019 г., участие в едномесечна резидентска програма в Южна Корея, където изработва книги в колаборация с местен майстор на традиционен обков. Споделя, че с удоволствие би предал уменията си, ако се намери някой, който да споделя дълбочината на търсенията му в дебрите на книговезкото изкуство.
Работа по последните малки цветни украшения, които ще бъдат прикрепени към друг комплект кожени аксесоари. Всичко това най-накрая ще бъде фиксирано върху предните корици на творбата, по която Стопан работи към момента (2023).
Месингови инструменти за поставяне на златен/релефен печат върху кожата.
Позлатяване на кожени елементи.
Шиене на позлатен кожен декоративен елемент (за корица).
Предвидени са общо 23 кожени цветя на горните корици на настоящ проект, 12 на бодлите и още 12 на крайните ленти.
Стопан в ателието си в София
– Представям си какво би могло да бъде, ако ги нямаше всички исторически пречки и книговезката школа в България се беше развила и приемствеността се беше запазила. Това ме вдъхновява.
ПРОЕКТ
Ръчно сътворено. Фотографски дневник (2022)
ИДЕЯ И ФОТОГРАФИЯ
Росина Пенчева
ТЕКСТ
Мария Бончева
КОНСУЛТАЦИЯ ЗАНАЯТИ
Росица Бинева
ГРАФИЧЕН ДИЗАЙН
Костадин Кокаланов
ПРЕВОД
Даниела Константинова
КОМУНИКАЦИИ
Мая Иванова
ПРОДУКЦИЯ
ПАРТНЬОРСТВО
СЪФИНАНСИРАНЕ
Програма Култура 2022, Община Габрово
