Homo Faber 2026: „Остров от светлина“ © Фондация „Микеланджело“
В навечерието на своя финал четвъртото издание на биеналето Homo Faber превръща остров Сан Джорджо Маджоре във Венеция в „Остров от светлина“. От 1 до 30 септември сградите, манастирският двор и градините на фондация „Джорджо Чини“ приютяват 15 имерсивни изложбени инсталации с над 700 произведения и обекти на автори от повече от 70 държави.
Биеналето е курирано от фондация за майсторство и творчество „Микеланджело“, а артистичното ръководство е поверено на световноизвестната британска художничка, сценографка и дизайнерка Ес Девлин. Чрез светлина, вода, звук, движение и отражения тя изгражда цялостно преживяване, в чийто център са ръчната изработка, материалът и хората, които владеят знанието да го преобразяват.
Също като на предходното издание, Homo Faber 2026 достига своя финал при изключително силен интерес – билетите за оставащите дни са предварително изчерпани.
Българската новина: Homo Faber Fellowship започва в София
Борис Делчев и Мари Ранден, Венеция, 2026
Паралелно с биеналето във Венеция започна и четвъртото образователно издание Homo Faber Fellowship. За първи път България е сред домакините на практическата част от програмата: от 28 септември майсторът на декоративната живопис Борис Делчев ще обучава за шест месеца норвежката стипендиантка Мари Ранден в софийските си ателиета.
Ес Девлин – арт директор на Homo Faber 2026 Фотография: © Виктор Пикон
Светлината като сценография на ръчния процес
За Ес Девлин светлината е активен материал. Тя променя начина, по който виждаме повърхността, обема и цвета, насочва движението през пространството и създава връзки между произведения, архитектура и публика. Практиката на сценографката обхваща театъра, операта, публичното изкуство и някои от най-мащабните музикални спектакли на нашето време. Тя създава кинетични сценографии, участва в оформянето на олимпийски церемонии и спектакъла на полувремето на Супербоул, а сред най-разпознаваемите ѝ концертни проекти са турнета на Бионсе, концертите на U2 в Sphere в Лас Вегас и сценичните пространства за Адел, The Weeknd и Лейди Гага.
Този опит определя и силата на Homo Faber 2026. Девлин пренася езика на монументалната сценография в срещата с ръчно създадения обект. 15-те изложбени инсталации изграждат цялостно сетивно преживяване, в което произведенията, материалите и хората зад тях присъстват с еднаква сила.
Възстановка на майсторско ателие в изложбената инсталация „Езикът на ръцете“
Общ изглед към изложбената инсталация „Езикът на ръцете“
Инструменти, материали и следи от работния процес в „Езикът на ръцете“
Изложбеният разказ започва с „Езикът на ръцете“ – възстановка на ателие, изпълнено с инструменти, материали, следи от работа, движещи се образи и звуци. Пространството въвежда посетителя в товрческата среда, от която произлизат завършените произведения. Следва „Индекс на майсторите“ – композиция от осветени портрети, която насочва всяко произведение към човека зад него.
Част от множеството портрети в „Индекс на майсторите“
„Азбука от предмети“, изложбена инсталация
В „Азбука от предмети“ повече от 200 произведения са подредени по рафтовете на монументална кръгла библиотека – разпознаваем мотив в пространствения език на Ес Девлин. Конструкцията се върти бавно, а вътрешното осветление уголемява силуетите на предметите върху стените и ги превръща във визуален език от знаци и сенки.
„Изгряващо пълнолуние“ използва водната повърхност на бившия закрит басейн на фондация Джорджо Чини, за да завърши отражението на осветена полукръгла композиция от съдове.
Общ изглед към „Изгряващо пълнолуние“ в бившия закрит плувен басейн на фондация „Джорджо Чини“
Черна лунна делва“ и „Синя лунна делва“ от Алекс Фросум и Сесил Рибас – черна каменинова керамика и духано стъкло
Съдове и отражения в изложбената инсталация „Изгряващо пълнолуние“
Хайди Тарвър – черна каменинова керамика, глазура и печатни листове от порцеланова маса
Съдове и отражения в изложбената инсталация „Изгряващо пълнолуние“
Във „Вкоренено извисяване“ дървото, коркът, ракитата, върбата и други растителни материали проследяват връзката между природния растеж и човешката намеса.
Общ изглед към изложбената инсталация „Вкоренено извисяване“. В пространството са представени произведения от дърво и растителни влакна.
Росина Пенчева, основател на Capturing Creativity и посланик на Homo Faber и Мая Иванова, сътрудник на Capturing Creativity и Homo Faber, фотография: екип на Homo Faber
Сценографският подход на Девлин придава на всяко пространство собствен ритъм чрез светлина, движение и звук. Произведенията участват в общ разказ, без да губят връзката със своите автори и с процесите, чрез които са създадени.
Homo Faber преосмисля как една изложба може да изглежда, да се усеща и да звучи – превръща срещата със съвременното майсторство в необикновено и дълбоко смислено преживяване.
„Сред мангровите корени“ – инсталация на студио „Сара Ричарди“, създадена с текстилното майсторство на Antica Fabbrica Passamanerie Massia Vittorio 1843
Общ изглед към пространството „Ателие в действие“
Изложбената инсталация „Ателие в действие“
Марион Фридман, директор на едноименната галерия, пред „Анастилоза“ (горе) на работещия в Мексико френски дизайнер Тиери Жано – светлинна скулптура, изградена от преизползвани гърла на пластмасови бутилки, метал и акрил.
Разширеното поле на съвременното майсторство
Homo Faber представя съвременното майсторство като разширено поле от материално ориентирани авторски практики, в което се срещат занаят, дизайн и съвременно изкуство. Ръчната работа, познаването на материала, оригиналният почерк и човешкото присъствие са неговата обща основа.
Сред участниците има носители на традиционни умения, специализирани майстори, колективни студиа, дизайнери, визуални артисти и автори, чиито практики свободно преминават между тези определения. Част от произведенията имат конкретна функция, други са декоративни обекти, пространствени инсталации или скулптури. Общият контекст насочва вниманието към качеството на изпълнението, отношението към материала и силата на художествената идея.
Леонардо Капелини създава струговани съдове от маслиново дърво, които напомнят антични керамични форми и археологически фрагменти. При Алисън Лусада черната каменина, вулканичната глазура и железните частици се превръщат във форми, близки до естествени образувания. Доналд Бау превръща ръчно оформеното и потъмнено дърво в скулптурен носител на памет и културни знаци.
Леонардо Капелини – съдове, ръчно издялани от маслиново дърво
Съдове от черна каменинова керамика на Алисън Лоузада
Изделия на Доналд Бау – ръчно оформено, издълбано и потъмнено дърво
„Арабеска“ на Франческа ДиМатио преобразява познатата форма на стола чрез хартия, акрил, смола и дърво. В „Натюрморт с риба“ Сузи Викъри използва обемна бродерия, за да създаде текстилна композиция със скулптурно присъствие. При Деби Лосън десенът на персийски килим преминава върху фигура на животно и малка маса, превръщайки домашния интериор в необичайна пространствена сцена.
Франческа ДиМатио – стол от дърво, хартиена маса, акрил и смола
Сузи Викъри и нейният „Натюрморт с риба“ – плат, конци и метал, изработени чрез обемна бродерия
„Диво куче II“ от Деби Лосън – скулптурна композиция от йезмонит, килим, намерена маса и текстил
Съвременни художествени практики, основани на майсторски умения, се открояват и в произведенията на Ати-Патра Руга, Даниеле Давити и Джошуа Майкъл Адокуру. Витражът, бродерията и текстилната нишка получават ново съдържание, свързано с паметта, идентичността и личната история.
„Serene.Siren.Mendi“ от Ати-Патра Руга – ръчно рисуван витраж; „Умселу“ от Андиле Дялване – глазирана керамика и нихромова тел.
Даниеле Давити – детайл на параван от памук, коноп и дърво с бродерия, златисто ламе, мъниста и перли
Синовете на майките: пазители на паметта“ от Джошуа Майкъл Адокуру – памучни конци и прежда, опънати между пирони върху дървен панел
Изложбената инсталация „Безкрайна птича песен“ е вдъхновена от Венеция. Ефирно пространство пресъздава бляскава волиера в почит на крилатите създания на природата.
Детайл от хартиеното произведение „Вдъхновяващ резонанс“ на Полин Фор, част от инсталация, създадена по рисунки на венециански птици от Ес Девлин и нейния екип
Когато материалът заблуждава погледа
Една от интересните тенденции в биеналето е способността на произведенията да пораждат съмнение от какво всъщност са направени. Материалът се превръща в загадка, а разпознаването му – в част от преживяването.
Изделия на Жак Монеро – керамика, пресъздаваща вида на велпапе
„Слънчева буря“ и „Облачно синьо“ от Силке Лазаревич – ръчно боядисан и оформен телешки и свински пергамент
Керамичните произведения на Жак Монеро изглеждат като набързо сглобени форми от велпапе. Гънките, ръбовете и видимите „слоеве“ на картона са пресъздадени в каменина и глазура. Силке Лазаревич оформя телешки и свински пергамент в полупрозрачни изящни съдове, чиито наситени сини и оранжеви повърхности напомнят стъкло или смола.
„Тежестта на нищото“ – ниска маса от гъбен мицел и кристално стъкло, създадена от сингапурското студио Bewilder
„Земна ваза“ от Шиши Сан – рециклиран картон и текстилна техника; „Сребърен кристал“ от Масимилиано Пелети – сребрист травертин с естествени кристални образувания
Студио Bewilder използва гъбен мицел, отгледан в калъп, за основата на ниската маса „Тежестта на нищото“, върху която поставя плот от кристално стъкло. „Земна ваза“ на Шиши Сан е изградена от рециклиран картон и покрита с текстил чрез техниката тъфтинг. Мекият ѝ вид контрастира със „Сребърен кристал“ на Масимилиано Пелети – скулптура от сребрист травертин, която използва естествените кухини и кристални образувания в камъка.
Инсталация на Енрике Оливейра от повторно използвани фрагменти от шперплат пред пространството „Вкоренено извисяване“
В монументалната си инсталация пред едно от изложбените пространства Енрике Оливейра работи с преизползвани фрагменти от шперплат, събрани от строителни обекти в Бразилия. Материалът, вече носещ следите на предишната си употреба, се разгръща като органична структура между архитектура, дърво и движение.
Тези произведения показват различни измерения на устойчивостта – работа с естествени материали, повторно използване на съществуващи ресурси и разработване на нови материали с по-малък отпечатък. Иновацията възниква от задълбоченото разбиране на материята и от способността тя да бъде видяна в неочаквана роля.
От бяло към цвят
Един от най-силните сценографски преходи е между „Пиршество от светлина“ и „Дъга от форми“. В „Пиршество от светлина“ произведенията са обединени от белия цвят. Светлината разкрива различията между тях чрез релефа, прозрачността, плътността и повърхността на материалите.
„Течният Херкулес“ (Liquid Hercules) от Лео Каяр – ръчно издялан мрамор
„Пиршество от светлина“, изложбена инсталация
„Течният Херкулес“ на френския художник Лео Каяр тръгва от класическия образ на Херкулес Фарнезе, но освобождава мраморната форма от нейната неподвижност. Образът е разтеглен и разслоен сякаш под напора на въздух; твърдият камък придобива движение и внушение за течност. Чрез това контролирано разграждане класическият канон преминава в съвременен скулптурен език.
„Дъга от форми“, изложбена инсталация с цветни произведения
Андрес Анза, „Традиционно преливане“ – керамична скулптура с куха форма, покрита с хиляди ръчно изработени глинени шипове
Цвят, отражения и материални контрасти в „Дъга от форми“.
„Цъфтеж LVII“ от Ая Оки – прозрачно и цветно духано стъкло, оформено от непрекъсната стъклена маса
„Бунтът на пролетта“ от Хана Хилерова – свободно оформено горещо стъкло
Поглед нагоре към отраженията на „Дъга от форми“ и нейния калейдоскоп от цветове и отражения
„Помни ни в най-добрия ни вид“ от Трой Емъри – текстил, ресни, помпони, въжета и ламе; на заден план – произведения от духано стъкло на Остин Стърн
След почти монохромната среда „Дъга от форми“ превръща цвета в материално и пространствено преживяване. Той прозира, поглъща или отразява светлината според повърхността: при Ая Оки остава сякаш суспендиран в стъклената маса; при Трой Емъри се натрупва чрез ресни, нишки и помпони, които размиват очертанията на фигурата и изграждат плътна, тактилна повърхност; при Дан Лам покрива органична, разтичаща се форма в ярки цветове, едновременно привлекателна и леко смущаваща. Огледалата умножават тези различия и въвличат самия посетител в цветното поле.
„Fizz“ от Дан Лам – акрил, полиуретан и смола
Преходът между двете пространства променя едновременно цветовата среда и позицията на посетителя. В „Пиршество от светлина“ белите произведения са подредени върху голяма маса, която зрителят обикаля, съсредоточавайки поглед върху отделните форми. В „Дъга от форми“ яркоцветните обекти изпълват пространството, а огледалата умножават образите им и обгръщат посетителя в калейдоскоп от цветове, форми и отражения.
„Големият поврат“ – кинетична огледална инсталация по концепция на Ес Девлин в двора на фондация „Джорджо Чини“.
Кинетичната огледална инсталация „Големият поврат“ включва архитектурата и посетителите в непрекъснато променяща се композиция от отражения, движение и цвят
„Големият поврат“ развива преживяването чрез кинетична огледална конструкция. Движението ѝ фрагментира архитектурата, небето, водата, произведенията и посетителите в непрекъснато променящ се калейдоскоп. Публиката вижда и себе си като част от изложбеното пространство.
Използването на огледало продължава линия от третото издание на Homo Faber през 2024 г., когато артистичното ръководство на Лука Гуаданино и архитекта Николо Росмарини също го превърна в ключово сценографско средство. През 2026 г. отражението придобива нова динамика чрез движението и светлината.
Живото присъствие на майстора
„Ателие в действие“ е сърцето на биеналето. В него майстори демонстрират техниките си в реално време и показват как един материал преминава през поредица от точни операции, които често остават невидими в готовото произведение. Посетителите наблюдават движенията отблизо, задават въпроси и виждат инструментите, пробите и различните етапи на работа.
Роберто Грико демонстрира микромозайка в „Ателие в действие“.
Ко Пей Ли демонстрира свръхдетайлно хартиено изкуство и създаване на мащабни ботанически скулптури от смесена медия
Джесика Джу демонстрира скулптурно сребро и бижутерия
Валери Колас де Франкс демонстрира сламена инкрустация (маркетри) в „Ателие в действие“
Тази непосредствена среща връща човека в центъра на изложбата. Завършеният предмет вече съдържа видим разказ за времето, повторението, съпротивлението на материала и решенията, довели до неговата форма.
В епоха на автоматизация и изкуствен интелект човешкото присъствие, материалното знание и неповторимостта на ръчната следа придобиват нова културна стойност. Съвременният лукс все по-ясно се измерва с вложеното време, дълбочината на умението, индивидуалният подход на аватора и способността на предмета да носи лична и културна памет.
Homo Faber във Венеция
От 2018 г. Homo Faber организира във Венеция международно биенале, посветено на съвременното майсторство и на творчески практики, в които материалът, ръчната работа и специализираните умения имат водеща роля. Градът е естествена среда за подобно събитие: неговата архитектура, стъкло, камък, мозайки, тъкани, метални детайли и декоративни повърхности свидетелстват за векове натрупани умения.
Програмата на биеналето излиза и извън остров Сан Джорджо Маджоре. „Homo Faber в града“ свързва посетителите със 140 венециански ателиета и представя две изложби в Каза Санлоренцо. Отделната програма „По повод Homo Faber 2026“ включва повече от 20 подбрани изложби, разговори и концерти на различни места в града.
Алберто Кавали по време на предварителното представяне на „Остров от светлина“ за поканени гости
Сред ключовите фигури за развитието на инициативата е Алберто Кавали – изпълнителен директор на фондация „Микеланджело“ и генерален директор на биеналето Homo Faber. Заедно с екипите на тези организации той развива основните направления на Homo Faber: международния дигитален пътеводител Homo Faber Guide, образователните инициативи NextGen и програмата от събития, чиято кулминация е биеналето във Венеция. Фондация „Джорджо Чини“ е партньор и домакин на събитието.
Четвъртото издание затвърждава характера на Homo Faber като съвременно, смело и силно визуално събитие, което променя представата за възможния мащаб на изложба, посветена на ръчната изработка.
Автопортрет в огледалото в визията на Homo Faber 202: „Остров от светлина” пред фондация „Джорджо Чини“, остров Сан Джорджо Маджоре.
Опитът зад този обзор
Този обзор стъпва върху опита ми като културен продуцент, основател на Capturing Creativity и посланик на Homo Faber за България. Работя с фондация „Микеланджело“ и Homo Faber от 2017 г. – първоначално като част от екипа на музей „Етър“, а от 2020 г. като индивидуален посланик в международната мрежа за съвременно майсторство. По моя препоръка кураторите на фондацията са избирали български автори, които са включени в Homo Faber Guide и в селекциите за две от изданията на биеналето.
В работата си свързвам културното продуциране с визуалното документиране на творчески процеси. Сред ключовите ми проекти, подкрепени от мрежата на „Микеланджело“, са фотографският дневник „Ръчно сътворено“ от 2022 г. и кураторският ми дебют „Новото ценно: съвременно занаятчийско изкуство от България“, по покана на музей „Етър“ и с която направих кураторския си дебют.
Capturing Creativity възникна от интереса ми към невидимата част на създаването – пробите, решенията и знанието, натрупано преди произведението да напусне ателието. Срещата с автора по време на работа придава контекст на готовия обект и променя начина, по който го възприемаме.
Заснех този фоторепортаж по време на предварителното представяне на Homo Faber 2026 за поканени гости. Посетих събитието заедно с Невена Екимова – художничка и част от колектива Capturing Creativity – и с Мая Иванова – сътрудник на Capturing Creativity и на Homo Faber Guide.
