Гергана е актриса, която влага невероятна страст и енергия в работата си. Тази много
интимната история прави видимо това, което театралната публика не може да види, но и –
не трябва да вижда.
интимната история прави видимо това, което театралната публика не може да види, но и –
не трябва да вижда.
Фоторазказът цитира бележки от дневника на Гергана
Изглеждам като Черен Петър;
чуствам се като домашното духче Тоби;
куцам с левия крак;
повтарям едно и също като зациклил диск;
сплитам плитки;
преплитам краkа;
оплитам текстове;
ностят ме нанякъде;
нося някого...
Не знам къде съм.
Няма ме.
Изобщо ме няма.
В смисъл –
не съществувам.
Билетите са в продажба.
Актьорите са в истерия.
Част от костюмите са още в шивалните, а друга част – вече са окървавени в пералните.
Музиката е в процес на ежечасно донаписване.
Декорът се пази в тайна.
Коленете са в рани и синини.
Раменете са схванати.
Болят ни глави.
В косите – дървени стружки.
В очите – сълзи.
След 12-часови репетиции – по седалките спим...
Падат текстове.
Хвърчат искри...
пред премиера!!!
ПУБЛИКУВАНО В
2019, NOOR Images
2020, Everyday Eastern Europe
2019, NOOR Images
2020, Everyday Eastern Europe
СПЕЦИАЛНИ БЛАГОДАРНОСТИ НА
Петринел Гочев
Народен театър „Иван Вазов“, София
Драматичен театър „“Рачо Стоянов“, Габрово
Петринел Гочев
Народен театър „Иван Вазов“, София
Драматичен театър „“Рачо Стоянов“, Габрово
