Фоторепортаж: Росина Пенчева
Публикация: 20. септември 2018
Обновена: 26. ноември 2018
Visual © Michelangelo Foundation • 2018
От 14. до 30. септември 2018 г. встъпителното издание на Хомо Фабер привлече посетители от цял свят. Организирано от фондация Микеланджело, събитието е началото на ново културно движение, целящо да отпразнува и подкрепи майстори-занаятчии, които ръчно изработват предмети с истинско съвършенство. В 16 изложби, разположени на 4000 кв. м. изложбено пространство, са показани изключителни майсторски постижения на човешката ръка. Имерсивните изложбени пространства, представящи това, което хората могат да направят по-добре от машините, са дело на екип от световна класа дизайнери, куратори и архитекти. Домакин на тази първа по рода си демонстрация на най-добрите европейски занаяти беше фондация Джорджо Чини на остров Сан Джорджо Маджоре – едно от най-красивите места във Венеция.
Франко Колони и Йохан Руперт, основателите на фондация Микеланджело, в компанията на Луиджи Бруняро, кмет на Венеция, и Джовани Базоли, президент на фондация Джорджо Чини, отрязаха червената лента на безпрецедентното събитие.
Събитието Хомо Фабер 2018 в цифри
16 имерсивни изложби
62 500 посетители от цял свят
410 изключителни артизани от Европа
900 уникални ръчно изработени творби
91 демонстрации на живо от майстори-артизани
105 млади посланика от учебни заведения в цяла Европа
За събитието Хомо Фабер Росина Пенчева научава в Регионален етнографски музей на открито Етър (по това време работи там като музеен фотограф, бел. ред.). Музеят е част от мрежата на Микеланджело – фондацията организатор, посветила дейността си на европейското творчество и занаятчийство.
— Присъствала ли си някога в България на събитие, което да бъде на нивото на това или поне да се доближава?
— В България безспорно се случват събития от високо ниво, в които участват най-големите имена в дадения бранш, да. Аз съм присъствала на такива, а някои от тях съм снимала, но те са били с тесен профил и съответно – профилирана аудитория. Ако става дума дали в България има събития (изложения) за ръчно изработени изделия, организирани на нивото на Хомо Фабер – категорично няма. Хомо Фабер беше представено като безпрецедентно събитие. Следя международните инициативи по темата и наистина не съм попадала на подобно, но нямам претенцията да познавам всички събития от този род.
— Какво ти направи най-силно впечатление и какво би могло да се пренесе като опит в българска среда?
— В изложението имаше десетки майстори, демонстриращи занаятите си на живо – книговезане, седларство, парфюмерийство, тъкачество, стъклообработка, бижутерство, гравиране върху кристал, емайлиране, часовникарство, рисуване върху порцелан, реставрация на експонати и други. Повечето от тях са от семейства с традиция в работа в дадения занаят и всички те работят за големи брандове като писалките Монблан, обувките Сантони, кожените тефтери Смитсън, очилата Мезон Боне, колелетата Харли Сайкълс.
Силно впечатление ми направи отношението на тези майстори към посетителите – бяха изключително любезни, достъпни и сами заговаряха посетителите, за да им разкажат за своите умения и най-вече да им покажат част от технологичния процес. Имах честта майсторът на Картие лично да ми разкаже за ателието си във Франция, докато пред мен склуптурираше скъпоценни камъни за известния бижутерски бранд.
Ако преди индустриалната революция ръчната изработка е била единственият начин за производство на всякакви изделия, то в момента ръчната изработка е въпрос на избор и начин да изработиш предмет-уникат или съответно да се сдобиеш с такъв.
Показаните в биеналето предмети имат добавена стойност. Те са това, което машината не може да изработи и би следвало да се отнасяме с повече уважение към хората, които ги сътворяват, да ги оценяваме повече.
Хомо Фабер представи огромно разнообразие от материали и експертиза: от редки традиционни умения на ръба на изчезването, до съвременни техники в мода, транспорт, интериор, реставрация и други.
Конференцията постави въпроси като: ако е виртуално, занаят ли е?; занаятчийството в постиндустриалния свят; традиционните умения срещу дигиталния свят; бизнес моделите на занаятчийските компании и парадокса, съществуващ между атрактивността и обсебването на клиентите по занаятчийски продукти и икономическата слабост на занаятчийските компании.
Впечатление безспорно ми направиха и изложбените пространства, чиито домакин беше фондация Джорджо Чини – уникално историческо място, от архитектурно и художествено значение, датиращо от XVI век. Например, една от изложбите беше в самата библиотека – тя показваше еволюция на формата/дизайна на вазата в рамките на повече от един век. Друга изложба показва висша мода – ръчно бродирани дрехи в нефункциониращ вече басейн. За представяне на някои от изложбите бяха умело използвани съвременни технологии. В две от тях чрез виртуална реалност може да влезеш в ателиета на майстори на редки занаяти.
Относно организация на събитието – според мен почти всичко би могло да се пренесе в българска среда, стига да се работи с добрите професионалисти, каквито не липсват в България, но са малко.
— От твоите наблюдения – такъв тип изложение как би било прието от българската публика и би ли привлякло чуждестранна, ако се реализира у нас?
— Като формат и като тема, събитието Хомо Фабер и Международен панаир на традиционните занаяти (който се организира от Министерство на културата, Община Габрово и регионален музей на открито Етър, Габрово), са на практика доста сходни. И двете събития са международни, имат изложение на майстори-занаятчии, които демонстрират уменията си пред посетителите; имат конференция и изложби. Разликата е, че целта на Хомо Фабер е да запознае посетителите с детайли от ръчната изработка, да покаже едни от най-добрите изделия. То няма комерсиална цел. Входът на събитието е безплатен, а изделията не се продават – само гледаш, наслаждаваш им се и научаваш повече за изработката им.
Всичко това се осъществява под патронажа на Европейския парламент. На Етърския панаир една от целите е да даде възможност на занаятчиите да продадат своето производство, продължавайки традицията на едновремешните панаири. Друга основна разлика е в нивото, на което двете събития се представят, което определя и публиката. Музей Етър планира реновиране на хотела си, който впрочем е единствения по рода си музеен хотел в страната. В началото на 2018-та приключи успешният архитектурен конкурс за преустройството му. Предстои още преустройство на най-голямата възрожденска сграда в музея – Кръстникколчовия хан, който ще преобрази и трите си етажа в изложбени пространства със съвременно оборудване и по-добри условия за представяне на изложби, филми, организиране на ателиета и други. Ако подобри и фестивалната си зона на открито с професионално сценично оборудване, със сигурност музеят би имал необходимите условия да повиши нивото на представяне и на събитията си. Това би дало предпоставки да бъде привлечен нов таргет, да се засили и международното участие.
Visual © Michelangelo Foundation, 2018
Източници: Хомо Фабер 2018, фондация Микеланджело, Женева и Информационен сайт Габрово Нюз
