Професионален член на Асоциацията по суха каменна зидария на Великобритания от 2016 г.
Учредител на Българска асоциация по суха каменна зидария
Единственият сертифициран майстор у нас


„Всеки камък има своето място - вече претръпнах и мога да зидам с всичко.“

„Половината работа е гледане - търсиш точния камък и мислено определяш мястото му в градежа. Винаги трябва да знаеш поне 6-7 хода напред.“

„С удоволствие споделям занаята, не е нужно някой да го краде от мен.“

„Имах късмет все да попадам на майстори, които постигат с камъка неща, които не би трябвало да са възможни. 

„Винаги съм обичал да работя, никога не съм се скатавал и хората с удоволствие ми показват разни работи.“

„Големите майстори на световно ниво са задружни, подкрепят се един друг и споделят знанията си, защото всеки знае колко много усилия се влагат в сухата каменна зидария.“

Занаятът на сухата каменна зидария или изкуството да се изграждат дувари, подпорни стени, плочници, калдъръми, мостове и др. само от камък, без помощта на спойващи материали като кал или цимент, е едно от най-трудните и същевременно забравени разклонения на дюлгерството и каменоделството у нас, а до голяма степен и в световен мащаб. През 2018 г. занаятът е вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. В България неповторими образци на това изкуство са се съхранили от времето на траките и техните мегалитни строежи. През Възраждането сухата каменна зидария се е практикувала в повечето планински и полупланински райони, или навсякъде, където има достатъчни залежи на камък. За съжаление трудоемкият и изискващ много познания, физическа сила, издръжливост, търпение и стратегическо мислене занаят не устоява в надпреварата с далеч по-лесния за употреба цимент. Идването на комунизма и масовата индустриализацията на строителството слагат край на развитието на сухата каменна зидария у нас, преди да е успяла да се разгърне до своя пълен потенциал. Прекъсва се и приемствеността между учител и ученик и ред знания остават записани само в градежите на възрожденските майстори, устояли на проверката на времето. 

И все пак през последните години занаятът бележи своето възраждане, макар, поне за сега, в лицето на един човек - 39-годишният Христо Тоцев от Габрово, който е единственият сертифициран майстор на суха каменна зидария у нас към момента. Изпитите за второ и трето майсторско ниво Христо полага съответно през 2016 г. и 2017 г. към Асоциацията по суха каменна зидария на Великобритания – държавата с най-много традиция и опит в този занаят. Предстои му да защити и последната четвърта най-висока степен на професионална експертиза.

Страстта му към работата с камък се заражда още докато следва история и специализира Културно историческо наследство във Великотърновския университет. През 2006 г. започва да работи по реставрацията на възрожденски къщи с опитни търновски майстори, съхранили стари знания за градежа с естествени материали. Христо усвоява от тях умения за работа с дърво, кал, камък и от 2010 г. започва да поема и самостоятелни обекти. С времето решава да специализира изцяло в сухата каменна зидария – като най-естетична за неговия вкус, най-предизвикателна от гледна точка на майсторски умения, изключително устойчива на времето, с минимален отпечатък върху околната среда и с огромен творчески потенциал за изследване и усъвършенстване. Започва да се самообучава, съчетавайки наученото в практиката с опита на най-добрите школи в света като Великобритания, Испания, Италия, Франция, от които черпи знания посредством англоезична литература и филми.

Вече седем години Христо, неотлъчно подкрепян от съпругата му Стефания, извежда забравения занаят на ново за страната ни ниво. Мисията на на младия майстор надхвърля многократно възстановяването на разрушени и полуразрушени зидове и подпорни стени от времето на нашите прадядовци. Стреми се да предава занаята, да намира съмишленици, да се създаде разбиране за сухата каменна зидария, да се наложи стандарт на качество. Затова учредява Българска асоциация по суха каменна зидария, периодично изнася лекции пред студенти и архитекти, а от тази година провежда и тридневни обучения в групи до 10 човека. Същевременно с усъвършенстване на уменията си Христо открива все повече творческия и дори терапевтичния потенциал на своя занаят – като част от природосъобразни, устойчиви ландшафтни решения на градини и паркове, изцяло в контекста на изкуството като инсталации в откритите пространства на галерии или на открито, като способ за връщане на претоварените градски хора към себе си и природата.
Back to Top